Често се случва така.

Заспива в 3 през нощта

всеки със своя малка тъга.

Събужда се пак сутринта,

преоткривайки бурно света.

***

Ала някога няма да бъде така,

всеки в таз самота...

И тъй сложно е всичко

и същевременно просто и безразлично.

А ти не говориш,

а знаеш - безкрайно е мълчанието човешко 

и това е тежко.

Убитото време,

отнетото желание,

изгубеното послание.

Това е всичко

и нищо.

Човешки спазъм,

жестока претенция.

***

А навън шумят колите

и отекват дните.

И тоз камбанен звън

го чух във моя сън -

реалният,

бруталният,

същинският,

значимият.

Това е то.

Ситуация,

сензация,

излишна галимация.

***

И всичкото това скалъпено с любов?

Как ти се струва?

Аз мисля спасителен ров...

Падаш 

и страдаш,

навярно отпадаш.

Нелепо обичаш

и всичко отричаш,

а накрая?

Накрая само вярваш,

вярваш и казваш:

"Заслужава си този човешки недъг

и моя безкраен,

зловещ,

отрупан,

объркан,

дълъг,

безпомощен,

но ИЗВЪРВЯН път."

***

"СТРАДАНИЕТО Е ИЗКУПЛЕНИЕ" -

крещим наум,

"НАШЕТО ВДЪХНОВЕНИЕ!".

***

Често се случва така.

Заспива в 3 през нощта

всеки със своя малка тъга.

Събужда се пак сутринта,

преоткривайки бурно света.

ЕЙ ТАКА!