Среднощна безкрайност
Често се случва така.
Заспива в 3 през нощта
всеки със своя малка тъга.
Събужда се пак сутринта,
преоткривайки бурно света.
***
Ала някога няма да бъде така,
всеки в таз самота...
И тъй сложно е всичко
и същевременно просто и безразлично.
А ти не говориш,
а знаеш - безкрайно е мълчанието човешко
и това е тежко.
Убитото време,
отнетото желание,
изгубеното послание.
Това е всичко
и нищо.
Човешки спазъм,
жестока претенция.
***
А навън шумят колите
и отекват дните.
И тоз камбанен звън
го чух във моя сън -
реалният,
бруталният,
същинският,
значимият.
Това е то.
Ситуация,
сензация,
излишна галимация.
***
И всичкото това скалъпено с любов?
Как ти се струва?
Аз мисля спасителен ров...
Падаш
и страдаш,
навярно отпадаш.
Нелепо обичаш
и всичко отричаш,
а накрая?
Накрая само вярваш,
вярваш и казваш:
"Заслужава си този човешки недъг
и моя безкраен,
зловещ,
отрупан,
объркан,
дълъг,
безпомощен,
но ИЗВЪРВЯН път."
***
"СТРАДАНИЕТО Е ИЗКУПЛЕНИЕ" -
крещим наум,
"НАШЕТО ВДЪХНОВЕНИЕ!".
***
Често се случва така.
Заспива в 3 през нощта
всеки със своя малка тъга.
Събужда се пак сутринта,
преоткривайки бурно света.
ЕЙ ТАКА!
© Силвия All rights reserved.
