Среднощна безкрайност
Често се случва така.
Заспива в 3 през нощта
всеки със своя малка тъга.
Събужда се пак сутринта,
преоткривайки бурно света.
***
Ала някога няма да бъде така,
всеки в таз самота...
И тъй сложно е всичко
и същевременно просто и безразлично.
А ти не говориш,
а знаеш - безкрайно е мълчанието човешко
и това е тежко.
Убитото време,
отнетото желание,
изгубеното послание.
Това е всичко
и нищо.
Човешки спазъм,
жестока претенция.
***
А навън шумят колите
и отекват дните.
И тоз камбанен звън
го чух във моя сън -
реалният,
бруталният,
същинският,
значимият.
Това е то.
Ситуация,
сензация,
излишна галимация.
***
И всичкото това скалъпено с любов?
Как ти се струва?
Аз мисля спасителен ров...
Падаш
и страдаш,
навярно отпадаш.
Нелепо обичаш
и всичко отричаш,
а накрая?
Накрая само вярваш,
вярваш и казваш:
"Заслужава си този човешки недъг
и моя безкраен,
зловещ,
отрупан,
объркан,
дълъг,
безпомощен,
но ИЗВЪРВЯН път."
***
"СТРАДАНИЕТО Е ИЗКУПЛЕНИЕ" -
крещим наум,
"НАШЕТО ВДЪХНОВЕНИЕ!".
***
Често се случва така.
Заспива в 3 през нощта
всеки със своя малка тъга.
Събужда се пак сутринта,
преоткривайки бурно света.
ЕЙ ТАКА!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Силвия Всички права запазени
