Среднощна изповед

2 dic 2006, 0:03

Poesía

836 0 1

Кратък сън от мигновение

на скръб в среднощна тишина,

в дъжд от сребърно сияние

безмълвна тихичко шептя.

Че песен аз не чувам вече

не гали тя моята душа,

злокобна тишина прокуди

от сърцето всички сетива.

Че тебе някой ми отне

увлече те във сънища кристални,

някой, който сърцето ми взе

и забули душата ми в тайни.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

Романтик (Христо Костов)

2006-12-02T02:01:20+02:00

Тъжно и много хубаво!!! Поздрави!!!