Среднощна изповед

2.12.2006 г., 0:03 ч.

Поезия

839 0 1

Кратък сън от мигновение

на скръб в среднощна тишина,

в дъжд от сребърно сияние

безмълвна тихичко шептя.

Че песен аз не чувам вече

не гали тя моята душа,

злокобна тишина прокуди

от сърцето всички сетива.

Че тебе някой ми отне

увлече те във сънища кристални,

някой, който сърцето ми взе

и забули душата ми в тайни.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

Романтик (Христо Костов)

2006-12-02T02:01:20+02:00

Тъжно и много хубаво!!! Поздрави!!!