Среднощна изповед
1.2K
0
1
Кратък сън от мигновение
на скръб в среднощна тишина,
в дъжд от сребърно сияние
безмълвна тихичко шептя.
Че песен аз не чувам вече
не гали тя моята душа,
злокобна тишина прокуди
от сърцето всички сетива.
Че тебе някой ми отне
увлече те във сънища кристални,
някой, който сърцето ми взе
и забули душата ми в тайни.Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Антоанета Тонева Всички права запазени
