Dec 2, 2006, 12:03 AM

Среднощна изповед 

  Poetry
939 0 1

Кратък сън от мигновение

на скръб в среднощна тишина,

в дъжд от сребърно сияние

безмълвна тихичко шептя.

 

Че песен аз не чувам вече

не гали тя моята душа,

злокобна тишина прокуди

от сърцето всички сетива.

 

Че тебе някой ми отне

увлече те във сънища кристални,

някой, който сърцето ми взе

и забули душата ми в тайни.                                                        

© Антоанета Тонева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??