19 ene 2011, 14:08

Среднощна мълния

  Poesía » Civil
649 0 2

„... Среднощен вихър; пръскат капки: тъмен шум...

... Из хаосни простори

едно страдание, една велика тайна

на моята душа говори.“

Пейо Яворов

 

Там,

в долината непрогледна на скръбта,

внезапно

ще се разкриеш.

Пламнала,

изгаряща –

като във мълния!

 

Мъчително

ще се стремим

един към друг.

Безкрайно

и ненаситно –

със очи невиждащи.

 

А после

ще разберем, изтръпнали,

че е било

единствено в съня ни,

който

още не сме сънували.

 

И няма никой.

Там.

Няма никой.

 

                                                Иван Бързаков, София, декември 2009

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Иван Бързаков Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Поздравления!
  • Стиховете, Ви г-н Бързаков са невероятни!Пресъздават един свят от почти забравени спомени и красота!... Онази, истинската красота към която се стремим цяла вечност,може би...

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...