Среднощна мълния

19.01.2011 г., 14:08 ч.

Поезия » Гражданска

461 0 2

„... Среднощен вихър; пръскат капки: тъмен шум...

... Из хаосни простори

едно страдание, една велика тайна

на моята душа говори.“

Пейо Яворов

Там,

в долината непрогледна на скръбта,

внезапно

ще се разкриеш.

Пламнала,

изгаряща –

като във мълния!

Мъчително

ще се стремим

един към друг.

Безкрайно

и ненаситно –

със очи невиждащи.

А после

ще разберем, изтръпнали,

че е било

единствено в съня ни,

който

още не сме сънували.

И няма никой.

Там.

Няма никой.

Иван Бързаков, София, декември 2009

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

Laska (Ласка Александрова)

2011-03-11T18:47:46+02:00

Поздравления!
Luna13 (Моника Стойчева)

2011-01-21T15:00:00+02:00

Стиховете, Ви г-н Бързаков са невероятни!Пресъздават един свят от почти забравени спомени и красота!... Онази, истинската красота към която се стремим цяла вечност,може би...