Среднощна мълния
„... Среднощен вихър; пръскат капки: тъмен шум...
... Из хаосни простори
едно страдание, една велика тайна
на моята душа говори.“
Пейо Яворов
Там,
в долината непрогледна на скръбта,
внезапно
ще се разкриеш.
Пламнала,
изгаряща –
като във мълния!
Мъчително
ще се стремим
един към друг.
Безкрайно
и ненаситно –
със очи невиждащи.
А после
ще разберем, изтръпнали,
че е било
единствено в съня ни,
който
още не сме сънували.
И няма никой.
Там.
Няма никой.
Иван Бързаков, София, декември 2009
© Иван Бързаков All rights reserved.
