30 ene 2013, 22:57

Среднощни ескизи

  Poesía
884 0 0

СРЕДНОЩНИ ЕСКИЗИ

Над хребета полека взе да смрачава
и нощта спусна мастилена завеса...
Среброликата над ръба пръстче подава
и кокетничи без думи като поетеса...

Забързани стъпки потъват нанякъде,
закъсняло или ранно пролетява такси...
Поличбено хванато с времето под лакът,
оцъкленото небе комета го прекоси...

Под прозореца серенада правят щурците,
среднощната тишина е заляла града...
Кротко с въздишка заспиват звездите
и неусетно в минутите зачеват деня...

Небето съблича нощната си одежда,
Слънцето сваля елмазените му бижута...
Денят в милиарди очи се оглежда
и пулсира в сърцата с всяка минута...

Омотана в нишките на безбройни съдби
Майка Земя еклиптиката си повтаря...
Безропотно, неизменно се върти ли, върти
на сърцата вратите за Любов разтваря...

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Жанета Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...