30 янв. 2013 г., 22:57

Среднощни ескизи 

  Поэзия
586 0 0

СРЕДНОЩНИ ЕСКИЗИ

Над хребета полека взе да смрачава
и нощта спусна мастилена завеса...
Среброликата над ръба пръстче подава
и кокетничи без думи като поетеса...

Забързани стъпки потъват нанякъде,
закъсняло или ранно пролетява такси...
Поличбено хванато с времето под лакът,
оцъкленото небе комета го прекоси...

Под прозореца серенада правят щурците,
среднощната тишина е заляла града...
Кротко с въздишка заспиват звездите
и неусетно в минутите зачеват деня...

Небето съблича нощната си одежда,
Слънцето сваля елмазените му бижута...
Денят в милиарди очи се оглежда
и пулсира в сърцата с всяка минута...

Омотана в нишките на безбройни съдби
Майка Земя еклиптиката си повтаря...
Безропотно, неизменно се върти ли, върти
на сърцата вратите за Любов разтваря...

 

© Жанета Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??