Над хребета полека взе да смрачава
и нощта спусна мастилена завеса...
Среброликата над ръба пръстче подава
и кокетничи без думи като поетеса...
Забързани стъпки потъват нанякъде,
закъсняло или ранно пролетява такси...
Поличбено хванато с времето под лакът,
оцъкленото небе комета го прекоси...
Под прозореца серенада правят щурците,
среднощната тишина е заляла града...
Кротко с въздишка заспиват звездите
и неусетно в минутите зачеват деня... ...