30.01.2013 г., 22:57

Среднощни ескизи

881 0 0

СРЕДНОЩНИ ЕСКИЗИ

Над хребета полека взе да смрачава
и нощта спусна мастилена завеса...
Среброликата над ръба пръстче подава
и кокетничи без думи като поетеса...

Забързани стъпки потъват нанякъде,
закъсняло или ранно пролетява такси...
Поличбено хванато с времето под лакът,
оцъкленото небе комета го прекоси...

Под прозореца серенада правят щурците,
среднощната тишина е заляла града...
Кротко с въздишка заспиват звездите
и неусетно в минутите зачеват деня...

Небето съблича нощната си одежда,
Слънцето сваля елмазените му бижута...
Денят в милиарди очи се оглежда
и пулсира в сърцата с всяка минута...

Омотана в нишките на безбройни съдби
Майка Земя еклиптиката си повтаря...
Безропотно, неизменно се върти ли, върти
на сърцата вратите за Любов разтваря...

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Жанета Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...