Среднощни ескизи

30.01.2013 г., 22:57 ч.

Поезия

685 0 0

Над хребета полека взе да смрачава
и нощта спусна мастилена завеса...
Среброликата над ръба пръстче подава
и кокетничи без думи като поетеса...
Забързани стъпки потъват нанякъде,
закъсняло или ранно пролетява такси...
Поличбено хванато с времето под лакът,
оцъкленото небе комета го прекоси...
Под прозореца серенада правят щурците,
среднощната тишина е заляла града...
Кротко с въздишка заспиват звездите
и неусетно в минутите зачеват деня... ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Предложения

Снежни вълшебства
Февруарски валс

Отдавна няма в селото ми поп и църквата отколе се руши. Тук изгревът – малинов гъст сироп – с мълчан...
Старата улична лампа

От години, все там си стоеше, на завоя, до старият мост — но не светеше, просто стърчеше, като някой...
Звезда

Тази нощ и звездите не плачат, с тях ще дойда красива и бяла. Тази нощ ти безумен ме чакай, ще прист...

Още произведения »