Среднощни мисли за чая...

Poesía » Filosófica

1.6K 0 17

"Понякога трябва да се научим да пием и от празни чаши."

Закусвайки,

разсипах чая...

Въпрос

във мен

се зароди

и разсъждавах

до нощес...

Ако и утре,

докато закусвам,

пия чай

от празна чаша,

дали така

ще се изложа,

разливайки го

като днес?...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

Индиана (Криси)

Дълбокомислен, както винаги...прегръдки, приятелю!!!

2008-05-05T12:16:06+03:00
Anita765 (Ани Монева)

То този урок е най-трудния. Как се преглъща празното?
Поздравления за дълбоката мисъл, Вълчо!

2008-05-04T18:40:50+03:00
petinka67 (Петя Кръстева)

Ако в чашата ти имало е захар,
сипи водица и я преглътни.
Ще видиш утре как ще бъде
и тежка мисъл няма да тежи!

2008-05-04T12:02:54+03:00
Победител (Васил Георгиев)

Добър стих!Обичам чаените церемонии! Поздрави, Вълчо!

2008-05-04T09:16:44+03:00
Довереница (Дочка Василева)

Все пак, било е само чай,
а ако беше бира или вино.
Туй талантливо чувство на вина
каква поема щеше да роди.

2008-05-04T00:20:03+03:00