Среднощни мисли за чая...

Poetry » Philosophical

1.6K 0 17

"Понякога трябва да се научим да пием и от празни чаши."

Закусвайки,

разсипах чая...

Въпрос

във мен

се зароди

и разсъждавах

до нощес...

Ако и утре,

докато закусвам,

пия чай

от празна чаша,

дали така

ще се изложа,

разливайки го

като днес?...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Индиана (Криси)

Дълбокомислен, както винаги...прегръдки, приятелю!!!

2008-05-05T12:16:06+03:00
Anita765 (Ани Монева)

То този урок е най-трудния. Как се преглъща празното?
Поздравления за дълбоката мисъл, Вълчо!

2008-05-04T18:40:50+03:00
petinka67 (Петя Кръстева)

Ако в чашата ти имало е захар,
сипи водица и я преглътни.
Ще видиш утре как ще бъде
и тежка мисъл няма да тежи!

2008-05-04T12:02:54+03:00
Победител (Васил Георгиев)

Добър стих!Обичам чаените церемонии! Поздрави, Вълчо!

2008-05-04T09:16:44+03:00
Довереница (Дочка Василева)

Все пак, било е само чай,
а ако беше бира или вино.
Туй талантливо чувство на вина
каква поема щеше да роди.

2008-05-04T00:20:03+03:00