3 мая 2008 г., 17:17

Среднощни мисли за чая...

1.6K 0 17
 

                       Среднощни мисли за чая...

 

                             "Понякога трябва да се научим да пием и от празни чаши."

 

Закусвайки,

разсипах чая...

Въпрос

във мен

се зароди

и разсъждавах

до нощес...

Ако и утре,

докато закусвам,

пия чай

от празна чаша,

дали така

ще се изложа,

разливайки го

като днес?...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© АГОП КАСПАРЯН Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Дълбокомислен, както винаги...прегръдки, приятелю!!!
  • То този урок е най-трудния. Как се преглъща празното?
    Поздравления за дълбоката мисъл, Вълчо!
  • Ако в чашата ти имало е захар,
    сипи водица и я преглътни.
    Ще видиш утре как ще бъде
    и тежка мисъл няма да тежи!
  • Добър стих!Обичам чаените церемонии! Поздрави, Вълчо!
  • Все пак, било е само чай,
    а ако беше бира или вино.
    Туй талантливо чувство на вина
    каква поема щеше да роди.

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...