3 мая 2008 г., 17:17

Среднощни мисли за чая...

1.6K 0 17
 

                       Среднощни мисли за чая...

 

                             "Понякога трябва да се научим да пием и от празни чаши."

 

Закусвайки,

разсипах чая...

Въпрос

във мен

се зароди

и разсъждавах

до нощес...

Ако и утре,

докато закусвам,

пия чай

от празна чаша,

дали така

ще се изложа,

разливайки го

като днес?...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© АГОП КАСПАРЯН Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Дълбокомислен, както винаги...прегръдки, приятелю!!!
  • То този урок е най-трудния. Как се преглъща празното?
    Поздравления за дълбоката мисъл, Вълчо!
  • Ако в чашата ти имало е захар,
    сипи водица и я преглътни.
    Ще видиш утре как ще бъде
    и тежка мисъл няма да тежи!
  • Добър стих!Обичам чаените церемонии! Поздрави, Вълчо!
  • Все пак, било е само чай,
    а ако беше бира или вино.
    Туй талантливо чувство на вина
    каква поема щеше да роди.

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...