Преди време рисувах красиво,
ала и този талант затри се,
сега без четка си служа и с думи
окалвам пейзажи.
Рисувам ги тъжни и мрачни,
с шепот и много самотни,
въображаеми сенки надничат
в тъмните кътове нощни.
Надничат и спомени в мене за
моменти на заедност, за обич...
когато силно притисках,
прегръщах с вечност и плачех, ...