Преди време рисувах красиво,
ала и този талант затри се,сега без четка си служа и с думи
окалвам пейзажи.Рисувам ги тъжни и мрачни,
с шепот и много самотни,въображаеми сенки надничат
в тъмните кътове нощни.Надничат и спомени в мене за
моменти на заедност, за обич...когато силно притисках,
прегръщах с вечност и плачех,
че мигът се изплъзва - дели ни,
че мигът е до време -топи се - като късче лед -
порази ни...© Без име Анонимна All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
