sun66 (Без име Анонимна)
16 4
Dec 26, 2007, 3:30 PM

Среднощни размисли 

  Poetry » Love
985 0 5
Преди време рисувах красиво,
ала и този талант затри се,
сега без четка си служа и с думи
окалвам пейзажи.
Рисувам ги тъжни и мрачни,
с шепот и много самотни,
въображаеми сенки надничат
в тъмните кътове нощни.
Надничат и спомени в мене за
моменти на заедност, за обич...
когато силно притисках,
прегръщах с вечност и плачех, ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Без име Анонимна All rights reserved.

Random works
: ??:??