Среднощни размисли
Преди време рисувах красиво,
ала и този талант затри се,сега без четка си служа и с думи
окалвам пейзажи.Рисувам ги тъжни и мрачни,
с шепот и много самотни,въображаеми сенки надничат
в тъмните кътове нощни.Надничат и спомени в мене за
моменти на заедност, за обич...когато силно притисках,
прегръщах с вечност и плачех,
че мигът се изплъзва - дели ни,
че мигът е до време -топи се - като късче лед -
порази ни...Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Без име Анонимна Все права защищены
