Безумна лудост въглени разстила.
Часовникът скимти, забравил своя ход.
Нощта зловеща бавно се разлива
и дави монотонния живот.
Злокобно самотата се прокрадва.
Блъска се в антените страха,
а лицемерието весело разказва
за нечия открадната мечта.
Горчива страст във мислите прозира.
Пада тихо Любовта.
И някой безвъзвратно си отива,
забравил да дочака утринта...