Oct 31, 2015, 12:16 AM

Среднощни размисли 

  Poetry
535 0 2
Безумна лудост въглени разстила.
Часовникът скимти, забравил своя ход.
Нощта зловеща бавно се разлива
и дави монотонния живот.
Злокобно самотата се прокрадва.
Блъска се в антените страха,
а лицемерието весело разказва
за нечия открадната мечта.
Горчива страст във мислите прозира.
Пада тихо Любовта.
И някой безвъзвратно си отива,
забравил да дочака утринта...

© Светла Стоименова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??