Oct 31, 2015, 12:16 AM

Среднощни размисли

  Poetry
682 0 2
Безумна лудост въглени разстила.
Часовникът скимти, забравил своя ход.
Нощта зловеща бавно се разлива
и дави монотонния живот.
Злокобно самотата се прокрадва.
Блъска се в антените страха,
а лицемерието весело разказва
за нечия открадната мечта.
Горчива страст във мислите прозира.
Пада тихо Любовта.
И някой безвъзвратно си отива, забравил да дочака утринта...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Светла Стоименова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....