31.10.2015 г., 0:16 ч.

Среднощни размисли 

  Поезия
533 0 2
Безумна лудост въглени разстила.
Часовникът скимти, забравил своя ход.
Нощта зловеща бавно се разлива
и дави монотонния живот.
Злокобно самотата се прокрадва.
Блъска се в антените страха,
а лицемерието весело разказва
за нечия открадната мечта.
Горчива страст във мислите прозира.
Пада тихо Любовта.
И някой безвъзвратно си отива,
забравил да дочака утринта...

© Светла Стоименова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??