10 mar 2014, 1:01  

Среднощно

  Poesía
883 0 5

Добре дошъл,

премръзна ли отвънка?

Седни, камината гори!

Не се събувай,

може да си тръгнеш

преди зората да те зазори.

Какво ще пиеш?

Сълзù със много мента?

(соленото съвсем да загорчи)

Отпусна ли се?

Може би в момента

присъствието ти самò теши.

Да поговорим!

Как се опознават двама,

когато целия живот мълчат?

Докосваш ли ме?

Стига ми да ме погледнеш,

да знам, че влюбените не грешат!

Жадуваме се!

Нека го направим! Обаче

на пода да е, досами вратата.
Когато тръгнеш,

толкова ще ми се плаче,

че няма да ми стигнат силите

да те изпратя!

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Таня Донова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Финалът е покъртителен!Аплодисменти!
  • Много оригинална трактовка на една любов!Изненадващ и затрогващ край!
    Много хубаво,Таня!Допадна ми!Поздравление от мен!
    Желая ти спорна нова седмица!
  • Мисана е казал всичко, за да не го повтарярям, ще ти кажа само едно голямо браво!
  • Съгласна съм с Младен, че без гръмки и помпозни фрази, със усещането за шепот дори, се получава ефектна и истинска поезия!
    Поздрав, Таня!
  • Усещането ми след прочита е, че се докоснах до едно дълбоко осмислено и автентично усещане за любовта. Не като показност, не като търсене на външни поетични ефекти, а като преживяна нееднократно истина. Отличната поетична техника само допълни и затвърди изразеното от мен впечатление.
    Силен финал-находка: любенето да е на земята, досами вратата, защото след такава любов изпращането е като абсурд.

    Поздравление, Таня! Много ми хареса текста ти.

    С най-сърдечен поздрав: Мисана

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...