toxin (Таня Донова)
357 4100
10 mar 2014, 1:01  

Среднощно 

  Poesía
688 0 5

Добре дошъл,

премръзна ли отвънка?

Седни, камината гори!

Не се събувай,

може да си тръгнеш

преди зората да те зазори.

Какво ще пиеш?

Сълзù със много мента?

(соленото съвсем да загорчи)

Отпусна ли се?

Може би в момента

присъствието ти самò теши.

Да поговорим!

Как се опознават двама,

когато целия живот мълчат?

Докосваш ли ме?

Стига ми да ме погледнеш,

да знам, че влюбените не грешат!

Жадуваме се!

Нека го направим! Обаче

на пода да е, досами вратата.
Когато тръгнеш,

толкова ще ми се плаче,

че няма да ми стигнат силите

да те изпратя!

 

© Таня Донова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Финалът е покъртителен!Аплодисменти!
  • Много оригинална трактовка на една любов!Изненадващ и затрогващ край!
    Много хубаво,Таня!Допадна ми!Поздравление от мен!
    Желая ти спорна нова седмица!
  • Мисана е казал всичко, за да не го повтарярям, ще ти кажа само едно голямо браво!
  • Съгласна съм с Младен, че без гръмки и помпозни фрази, със усещането за шепот дори, се получава ефектна и истинска поезия!
    Поздрав, Таня!
  • Усещането ми след прочита е, че се докоснах до едно дълбоко осмислено и автентично усещане за любовта. Не като показност, не като търсене на външни поетични ефекти, а като преживяна нееднократно истина. Отличната поетична техника само допълни и затвърди изразеното от мен впечатление.
    Силен финал-находка: любенето да е на земята, досами вратата, защото след такава любов изпращането е като абсурд.

    Поздравление, Таня! Много ми хареса текста ти.

    С най-сърдечен поздрав: Мисана
Propuestas
: ??:??