toxin (Таня Донова)
79 358

Mar 10, 2014, 1:01 AM 2014-03-10T17:43:23+02:00

Среднощно

Poetry

880 0 5

Добре дошъл,

премръзна ли отвънка?

Седни, камината гори!

Не се събувай,

може да си тръгнеш

преди зората да те зазори.

Какво ще пиеш?

Сълзù със много мента?

(соленото съвсем да загорчи)

Отпусна ли се?

Може би в момента

присъствието ти самò теши.

Да поговорим!

Как се опознават двама,

когато целия живот мълчат?

Докосваш ли ме?

Стига ми да ме погледнеш,

да знам, че влюбените не грешат!

Жадуваме се!

Нека го направим! Обаче

на пода да е, досами вратата.
Когато тръгнеш,

толкова ще ми се плаче,

че няма да ми стигнат силите

да те изпратя!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

sidi13 (Силвия Димова)

Финалът е покъртителен!Аплодисменти!

2014-03-10T13:01:48+02:00
koli4a (Никола Апостолов)

Много оригинална трактовка на една любов!Изненадващ и затрогващ край!
Много хубаво,Таня!Допадна ми!Поздравление от мен!
Желая ти спорна нова седмица!

2014-03-10T11:01:21+02:00
Katriona (Кети Рашева)

Мисана е казал всичко, за да не го повтарярям, ще ти кажа само едно голямо браво!

2014-03-10T10:08:28+02:00
sultanka (Султана Дерменджиева)

Съгласна съм с Младен, че без гръмки и помпозни фрази, със усещането за шепот дори, се получава ефектна и истинска поезия!
Поздрав, Таня!

2014-03-10T07:37:13+02:00
vega666 (Младен Мисана)

Усещането ми след прочита е, че се докоснах до едно дълбоко осмислено и автентично усещане за любовта. Не като показност, не като търсене на външни поетични ефекти, а като преживяна нееднократно истина. Отличната поетична техника само допълни и затвърди изразеното от мен впечатление.
Силен финал-находка: любенето да е на земята, досами вратата, защото след такава любов изпращането е като абсурд.

Поздравление, Таня! Много ми хареса текста ти.

С най-сърдечен поздрав: Мисана

2014-03-10T04:01:29+02:00

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5.1K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7.1K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0