Mar 10, 2014, 1:01 AM  

Среднощно

  Poetry
872 0 5

Добре дошъл,

премръзна ли отвънка?

Седни, камината гори!

Не се събувай,

може да си тръгнеш

преди зората да те зазори.

Какво ще пиеш?

Сълзù със много мента?

(соленото съвсем да загорчи)

Отпусна ли се?

Може би в момента

присъствието ти самò теши.

Да поговорим!

Как се опознават двама,

когато целия живот мълчат?

Докосваш ли ме?

Стига ми да ме погледнеш,

да знам, че влюбените не грешат!

Жадуваме се!

Нека го направим! Обаче

на пода да е, досами вратата.
Когато тръгнеш,

толкова ще ми се плаче,

че няма да ми стигнат силите

да те изпратя!

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Таня Донова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Финалът е покъртителен!Аплодисменти!
  • Много оригинална трактовка на една любов!Изненадващ и затрогващ край!
    Много хубаво,Таня!Допадна ми!Поздравление от мен!
    Желая ти спорна нова седмица!
  • Мисана е казал всичко, за да не го повтарярям, ще ти кажа само едно голямо браво!
  • Съгласна съм с Младен, че без гръмки и помпозни фрази, със усещането за шепот дори, се получава ефектна и истинска поезия!
    Поздрав, Таня!
  • Усещането ми след прочита е, че се докоснах до едно дълбоко осмислено и автентично усещане за любовта. Не като показност, не като търсене на външни поетични ефекти, а като преживяна нееднократно истина. Отличната поетична техника само допълни и затвърди изразеното от мен впечатление.
    Силен финал-находка: любенето да е на земята, досами вратата, защото след такава любов изпращането е като абсурд.

    Поздравление, Таня! Много ми хареса текста ти.

    С най-сърдечен поздрав: Мисана

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...