10 мар. 2014 г., 01:01  

Среднощно

878 0 5

Добре дошъл,

премръзна ли отвънка?

Седни, камината гори!

Не се събувай,

може да си тръгнеш

преди зората да те зазори.

Какво ще пиеш?

Сълзù със много мента?

(соленото съвсем да загорчи)

Отпусна ли се?

Може би в момента

присъствието ти самò теши.

Да поговорим!

Как се опознават двама,

когато целия живот мълчат?

Докосваш ли ме?

Стига ми да ме погледнеш,

да знам, че влюбените не грешат!

Жадуваме се!

Нека го направим! Обаче

на пода да е, досами вратата.
Когато тръгнеш,

толкова ще ми се плаче,

че няма да ми стигнат силите

да те изпратя!

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Таня Донова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Финалът е покъртителен!Аплодисменти!
  • Много оригинална трактовка на една любов!Изненадващ и затрогващ край!
    Много хубаво,Таня!Допадна ми!Поздравление от мен!
    Желая ти спорна нова седмица!
  • Мисана е казал всичко, за да не го повтарярям, ще ти кажа само едно голямо браво!
  • Съгласна съм с Младен, че без гръмки и помпозни фрази, със усещането за шепот дори, се получава ефектна и истинска поезия!
    Поздрав, Таня!
  • Усещането ми след прочита е, че се докоснах до едно дълбоко осмислено и автентично усещане за любовта. Не като показност, не като търсене на външни поетични ефекти, а като преживяна нееднократно истина. Отличната поетична техника само допълни и затвърди изразеното от мен впечатление.
    Силен финал-находка: любенето да е на земята, досами вратата, защото след такава любов изпращането е като абсурд.

    Поздравление, Таня! Много ми хареса текста ти.

    С най-сърдечен поздрав: Мисана

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...