12 jul 2014, 22:56

Среднощно

  Poesía
670 1 0

Има моменти в живота,

в които искаш да преобърнеш

нагоре с краката всичко,

в пълен хаос да живееш,

за да се оттървеш

от мрака на мислите свои,

да пренаредиш световете,

да изтриеш с гумичка

двама, трима, разбили душата.

Да пренапишеш редовете

на книгата позната,

наречена простичко твой живот.

Да бягаш без посока,

докато сили имаш

и те държат краката.

Има моменти в живота,

в които безпътицата ти се струва

безмилостно жестока, а пропастта-

стръмна и дълбока.

Тогава си спомняш,

че връщане назад

никакво няма.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Недописана Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...