12 jul 2014, 22:56

Среднощно

  Poesía
668 1 0

Има моменти в живота,

в които искаш да преобърнеш

нагоре с краката всичко,

в пълен хаос да живееш,

за да се оттървеш

от мрака на мислите свои,

да пренаредиш световете,

да изтриеш с гумичка

двама, трима, разбили душата.

Да пренапишеш редовете

на книгата позната,

наречена простичко твой живот.

Да бягаш без посока,

докато сили имаш

и те държат краката.

Има моменти в живота,

в които безпътицата ти се струва

безмилостно жестока, а пропастта-

стръмна и дълбока.

Тогава си спомняш,

че връщане назад

никакво няма.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Недописана Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...