12.07.2014 г., 22:56

Среднощно

664 1 0

Има моменти в живота,

в които искаш да преобърнеш

нагоре с краката всичко,

в пълен хаос да живееш,

за да се оттървеш

от мрака на мислите свои,

да пренаредиш световете,

да изтриеш с гумичка

двама, трима, разбили душата.

Да пренапишеш редовете

на книгата позната,

наречена простичко твой живот.

Да бягаш без посока,

докато сили имаш

и те държат краката.

Има моменти в живота,

в които безпътицата ти се струва

безмилостно жестока, а пропастта-

стръмна и дълбока.

Тогава си спомняш,

че връщане назад

никакво няма.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Недописана Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...