Jul 12, 2014, 10:56 PM

Среднощно

  Poetry
663 1 0

Има моменти в живота,

в които искаш да преобърнеш

нагоре с краката всичко,

в пълен хаос да живееш,

за да се оттървеш

от мрака на мислите свои,

да пренаредиш световете,

да изтриеш с гумичка

двама, трима, разбили душата.

Да пренапишеш редовете

на книгата позната,

наречена простичко твой живот.

Да бягаш без посока,

докато сили имаш

и те държат краката.

Има моменти в живота,

в които безпътицата ти се струва

безмилостно жестока, а пропастта-

стръмна и дълбока.

Тогава си спомняш,

че връщане назад

никакво няма.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Недописана All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...