Среднощно

22 may 2020, 13:03

Poesía

763 4 3

Тази нощ разговарям с дъжда.

Той истории странни споделя.

Все ме пита ... Отвърна ли " Да",

се промъква във мойта постеля.

И със капчици мили безброй

ме целува - стремглаво и нежно.

Аз крещя до премала , а той

ми се врича така неизбежно...

Как е хубав среднощният дъжд!

Във косите ми бавно се стича...

Със страстта на загадъчен мъж

чак до първи петли ме обича.

Във ръцете му ставам добра.

Ставам мъничка капчица бяла.

Той си тръгва, щом сипне зора.

Аз оставам ... дъждовна и цяла.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.