Среднощно
Тази нощ разговарям с дъжда.
Той истории странни споделя.
Все ме пита ... Отвърна ли " Да",
се промъква във мойта постеля.
И със капчици мили безброй
ме целува - стремглаво и нежно.
Аз крещя до премала , а той
ми се врича така неизбежно...
Как е хубав среднощният дъжд!
Във косите ми бавно се стича...
Със страстта на загадъчен мъж
чак до първи петли ме обича.
Във ръцете му ставам добра.
Ставам мъничка капчица бяла.
Той си тръгва, щом сипне зора.
Аз оставам ... дъждовна и цяла.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Нина Чилиянска Всички права запазени
