5 ago 2020, 11:47

Среднощно

880 0 2

Помолих те да ми подскажеш тема,

върху нея да си поримувам.

Ти ми каза да прокарам пръсти

по дланите ни, без да се страхувам…

 

Каза ми, че там ще си намеря

буквите, които са ми нужни.

„Вземи си!“ , каза ми. „Не давам даром.

Подаръци въобще не са ти нужни.“

 

Дръзко ми се стори, даже грубо.

Но предизвикателството бе прието.

Не може и не трябва да е лесно.

Лесното отдавна е заето.

 

Каквото си извадим, мило мое!

Докато търсим, всичко ще е живо.

Дори и след последното парченце,

след нас да бъде чисто и красиво…

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Лили Петкова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...