5.08.2020 г., 11:47

Среднощно

878 0 2

Помолих те да ми подскажеш тема,

върху нея да си поримувам.

Ти ми каза да прокарам пръсти

по дланите ни, без да се страхувам…

 

Каза ми, че там ще си намеря

буквите, които са ми нужни.

„Вземи си!“ , каза ми. „Не давам даром.

Подаръци въобще не са ти нужни.“

 

Дръзко ми се стори, даже грубо.

Но предизвикателството бе прието.

Не може и не трябва да е лесно.

Лесното отдавна е заето.

 

Каквото си извадим, мило мое!

Докато търсим, всичко ще е живо.

Дори и след последното парченце,

след нас да бъде чисто и красиво…

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Лили Петкова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...