Помолих те да ми подскажеш тема,
върху нея да си поримувам.
Ти ми каза да прокарам пръсти
по дланите ни, без да се страхувам…
Каза ми, че там ще си намеря
буквите, които са ми нужни.
„Вземи си!“ , каза ми. „Не давам даром.
Подаръци въобще не са ти нужни.“
Дръзко ми се стори, даже грубо.
Но предизвикателството бе прието.
Не може и не трябва да е лесно.
Лесното отдавна е заето.
Каквото си извадим, мило мое!
Докато търсим, всичко ще е живо.
Дори и след последното парченце,
след нас да бъде чисто и красиво…
© Лили Петкова All rights reserved.