5 авг. 2020 г., 11:47

Среднощно

885 0 2

Помолих те да ми подскажеш тема,

върху нея да си поримувам.

Ти ми каза да прокарам пръсти

по дланите ни, без да се страхувам…

 

Каза ми, че там ще си намеря

буквите, които са ми нужни.

„Вземи си!“ , каза ми. „Не давам даром.

Подаръци въобще не са ти нужни.“

 

Дръзко ми се стори, даже грубо.

Но предизвикателството бе прието.

Не може и не трябва да е лесно.

Лесното отдавна е заето.

 

Каквото си извадим, мило мое!

Докато търсим, всичко ще е живо.

Дори и след последното парченце,

след нас да бъде чисто и красиво…

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Лили Петкова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...