5 авг. 2020 г., 11:47

Среднощно

886 0 2

Помолих те да ми подскажеш тема,

върху нея да си поримувам.

Ти ми каза да прокарам пръсти

по дланите ни, без да се страхувам…

 

Каза ми, че там ще си намеря

буквите, които са ми нужни.

„Вземи си!“ , каза ми. „Не давам даром.

Подаръци въобще не са ти нужни.“

 

Дръзко ми се стори, даже грубо.

Но предизвикателството бе прието.

Не може и не трябва да е лесно.

Лесното отдавна е заето.

 

Каквото си извадим, мило мое!

Докато търсим, всичко ще е живо.

Дори и след последното парченце,

след нас да бъде чисто и красиво…

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Лили Петкова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...