Мечтите сътвориха този образ,

среднощно бдение извая го докрай,

суетата определи го като знак

за развлечение, неразумно май.

Не послуша здравия разум,

хвърли се в непознатата вода,

чувствата не подлежат на кворум,

въздъхна тежко и проля сълза.

Реална нереалност -лед и пустота,

в нежен зов за помощ се обърна

към божествените небеса,

с ръце молитвеника тя прегърна...

На себе си отдавна не приличаше,

образът предишен излиня,

защо ú трябваше неизпълнимо вричане?!

Просякиня стана в собствената си душа!