20 may 2009, 7:19

Среднощно бдение

828 0 1

Мечтите сътвориха този образ,

среднощно бдение извая го докрай,

суетата определи го като знак

за развлечение, неразумно май.

 

Не послуша здравия разум,

хвърли се в непознатата вода,

чувствата не подлежат на кворум,

въздъхна тежко и проля сълза.

 

Реална нереалност -лед и пустота,

в нежен зов за помощ се обърна

към божествените небеса,

с ръце молитвеника тя прегърна...

 

На себе си отдавна не приличаше,

образът предишен излиня,

защо ú трябваше неизпълнимо вричане?!

Просякиня стана в собствената си душа!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Руми Пан Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...