Среднощно бдение
Мечтите сътвориха този образ,
среднощно бдение извая го докрай,
суетата определи го като знак
за развлечение, неразумно май.
Не послуша здравия разум,
хвърли се в непознатата вода,
чувствата не подлежат на кворум,
въздъхна тежко и проля сълза.
Реална нереалност -лед и пустота,
в нежен зов за помощ се обърна
към божествените небеса,
с ръце молитвеника тя прегърна...
На себе си отдавна не приличаше,
образът предишен излиня,
защо ú трябваше неизпълнимо вричане?!
Просякиня стана в собствената си душа!
© Руми Пан All rights reserved.
