1 dic 2019, 7:59  

Среднощно раздвоение

  Poesía
763 2 10

 

Сърповидната луна

погледа ми прикова,

здрач се спусна над града

и прихлупи го нощта.

 

Високосна самота

под кристална хладина

сянката ми завладя

и примами към съня.

 

Понащърбена стърча,

без да се обезсърча.

Рехава дрезгавина

ще ми върне целостта.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Светличка Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря за комплимента, Иржи! Винаги намираш блага дума за мен!💖
  • Красив, романтичен стих и особено ме впечатли тая високосна самота, представих си я самото с ДДС/изкривено счетоводителско мислене!/ Много те бива в тая пейзажна образност,Светличка! Имаш и страхотен вдъхновител!...
  • Благодаря за хубавия коментар, Христо, не съм многословна по принцип, правилно забеляза.
  • Удоволствие е да те видя при раздвоението, Стойчо! Благодаря от сърце!
  • Любовна нощна музика!

Поетично раздвоение 🇧🇬

Луната реже късчета небе,
звездите ги посипват с мека скрежност.
И колко млечен път да изгребе,
за да засипе самотата с нежност?
От хладината на избягал сън, ...
977 12 15

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...