2 dic 2019, 8:38

Поетично раздвоение

983 12 15

Луната реже късчета небе,

звездите ги посипват с мека скрежност.

И колко млечен път да изгребе,

за да засипе самотата с нежност?

 

От хладината на избягал сън,

разполовена чувствам се, обрана...

И ме примамва здрачина навън

замръзнал, в лавата на вик, вулкан е...

 

Звездите се топят от изгрев блед,

Луната си прибира вече сърпа,

сънят е още по-далекоглед,

копринен шев сърцето ми придърпва...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Красимира Чакърова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Среднощно раздвоение 🇧🇬

Сърповидната луна
погледа ми прикова,
здрач се спусна над града
и прихлупи го нощта.
Високосна самота ...
765 2 10

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...