Dec 1, 2019, 7:59 AM  

Среднощно раздвоение 

  Poetry
593 2 10
Сърповидната луна
погледа ми прикова,
здрач се спусна над града
и прихлупи го нощта.
Високосна самота
под кристална хладина
сянката ми завладя
и примами към съня.
Понащърбена стърча,
без да се обезсърча.
Рехава дрезгавина
ще ми върне целостта.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Светличка All rights reserved.

Луната реже късчета небе,
звездите ги посипват с мека скрежност.
И колко млечен път да изгребе,
за да засипе самотата с нежност?
От хладината на избягал сън, ...
  795  12  15 
Random works
: ??:??