25 ago 2013, 17:23

Среднощносиньо 

  Poesía » Otra
581 0 12
А аз съм друга. С всяко неразсъмване.
И с всяко новолуние съм същата.
Във полунощ звездите ми са сънени
и капят керемидено по къщите.

Бездомно псе заплита стъпки в мрака ми
и души в локва лунни отпечатъци.
Със самотата в тъмното се хапят
и глозгат собствените си остатъци.

Познато ми е. Хората са същите.
Единствено насън са лудо влюбени.
Наужким все при някого се връщат,
на истина - отдавна са изгубени.

И като си помисля, ме е страх,
 че нещо безвъзвратно е погубено.
С най-тъмната си същност осъзнах,
че денем само лудите са влюбени.

© Христина Мачикян Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Колко емоция само... Но добре премерена! Браво!
  • Страхотни коментари на това стихотворение, самите те много размислящи и достигащи отвъд думите! Много ви благодаря, невероятно удоволствие е за мен!
  • Чарлз Буковски в едно свое книжле се опитваше да ме убеди, че по новолуние изкачат само трупове-ездачи и...аха да му повярвам! И при теб е мрачно, но поне тук-таме човек може да си крадне по някоя звездичка. А, сега сериозно - получило се е интересно и "подканящо" към размисъл стихотворение!
    Поздрав, Христина!
  • Няма лошо в това да си луд, само защото и през деня си обичан и обичащ!!!
    Не винаги, когато пишеш тъжни неща значи, че си в мрачно настроение!!!
    Прекрасен стих!!! Поздрави!!!
  • Да, ясно е, че щом е на Христина, ще е хубаво, но всеки път е хубаво по различен начин.
    Тия капещи звезди направо ме повалиха.
  • Ами защото понякога се случва да пиша и така, Красимир. И това не винаги има общо с мен и настроенията ми!

    Благодаря за хубавите думи, Венцислав!

    Ех, Ники...
  • Много е хубаво,но защо така скептично и мрачно?!
  • Очаквано тук намерих красива поезия.
  • ти си знаеш
  • Ало, Дани, лудите да внимават!!!

    Благодаря и на теб, Санвали
  • !!!
  • И денем и нощем и не в един
Propuestas
: ??:??