Среднощносиньо
А аз съм друга. С всяко неразсъмване.
И с всяко новолуние съм същата.
Във полунощ звездите ми са сънени
и капят керемидено по къщите.
Бездомно псе заплита стъпки в мрака ми
и души в локва лунни отпечатъци.
Със самотата в тъмното се хапят
и глозгат собствените си остатъци.
Познато ми е. Хората са същите.
Единствено насън са лудо влюбени.
Наужким все при някого се връщат,
на истина - отдавна са изгубени.
И като си помисля, ме е страх,
че нещо безвъзвратно е погубено.
С най-тъмната си същност осъзнах,
че денем само лудите са влюбени.
И с всяко новолуние съм същата.
Във полунощ звездите ми са сънени
и капят керемидено по къщите.
Бездомно псе заплита стъпки в мрака ми
и души в локва лунни отпечатъци.
Със самотата в тъмното се хапят
и глозгат собствените си остатъци.
Познато ми е. Хората са същите.
Единствено насън са лудо влюбени.
Наужким все при някого се връщат,
на истина - отдавна са изгубени.
И като си помисля, ме е страх,
че нещо безвъзвратно е погубено.
С най-тъмната си същност осъзнах,
че денем само лудите са влюбени.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Христина Мачикян Всички права запазени
