4 jun 2014, 21:44

Средностатистически чувства

  Poesía » Otra
712 0 6

-

 

 

Тя е намек за песен, често вдишва в стакато.
Но и днес не разбира от ноти.
Носи тежка усмивка — от торбите в ръката ù.
И обича почти доживотно.

Тя не носи часовник, има време за всичко.
Гилотина е всяко махало.
И не знае, туй време — във което обича —
дали в ход е, или пък е спряло.

Тя е с вятърна сила. Бързо сменя посоки —
по принуда — в сезоните сложни.
Раменете загръща, и на дните безоки
се прибира вечеря да сложи.

 

 

-

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Станислава Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...