-
Тя е намек за песен, често вдишва в стакато.
Но и днес не разбира от ноти.
Носи тежка усмивка — от торбите в ръката ù.
И обича почти доживотно.
Тя не носи часовник, има време за всичко.
Гилотина е всяко махало.
И не знае, туй време — във което обича —
дали в ход е, или пък е спряло.
Тя е с вятърна сила. Бързо сменя посоки —
по принуда — в сезоните сложни.
Раменете загръща, и на дните безоки
се прибира вечеря да сложи.
-
© Станислава Todos los derechos reservados