4 jun 2014, 21:44

Средностатистически чувства

  Poesía » Otra
715 0 6

-

 

 

Тя е намек за песен, често вдишва в стакато.
Но и днес не разбира от ноти.
Носи тежка усмивка — от торбите в ръката ù.
И обича почти доживотно.

Тя не носи часовник, има време за всичко.
Гилотина е всяко махало.
И не знае, туй време — във което обича —
дали в ход е, или пък е спряло.

Тя е с вятърна сила. Бързо сменя посоки —
по принуда — в сезоните сложни.
Раменете загръща, и на дните безоки
се прибира вечеря да сложи.

 

 

-

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Станислава Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...