Среща
Чаровна плюшена играчка,
Ликът ти стопли мойта стаичка –
Таванска, мрачна, много мъничка;
Мъждука нейде бледа лампичка.
Със слънчева усмивка на уста
Пристъпи тоз забравен праг
И с тебе влезе светлината,
Ти мой предишен черен враг…
Там грейна огън разпилян
И пламъчета нежно заиграха,
Умря тоз черен велекан,
А с него робството и самотата.
И стаичката вече не е тъжна,
Не е самотна и не е нелепа
И шапка с козирка навън ще звънне,
За да отбележи нашта среща.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Катерина Todos los derechos reservados
