Среща

joddie (Катерина)
14 6

28 oct 2005, 6:18

Poesía

931 0 2

Чаровна плюшена играчка,

Ликът ти стопли мойта стаичка –

Таванска, мрачна, много мъничка;

Мъждука нейде бледа лампичка.

Със слънчева усмивка на уста

Пристъпи тоз забравен праг

И с тебе влезе светлината,

Ти мой предишен черен враг…

Там грейна огън разпилян

И пламъчета нежно заиграха,

Умря тоз черен велекан,

А с него робството и самотата.

И стаичката вече не е тъжна,

Не е самотна и не е нелепа

И шапка с козирка навън ще звънне,

За да отбележи нашта среща.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.