Чаровна плюшена играчка,
Ликът ти стопли мойта стаичка –
Таванска, мрачна, много мъничка;
Мъждука нейде бледа лампичка.
Със слънчева усмивка на уста
Пристъпи тоз забравен праг
И с тебе влезе светлината,
Ти мой предишен черен враг…
Там грейна огън разпилян
И пламъчета нежно заиграха,
Умря тоз черен велекан,
А с него робството и самотата. ...