Чаровна плюшена играчка,
Ликът ти стопли мойта стаичка –
Таванска, мрачна, много мъничка;
Мъждука нейде бледа лампичка.
Със слънчева усмивка на уста
Пристъпи тоз забравен праг
И с тебе влезе светлината,
Ти мой предишен черен враг…
Там грейна огън разпилян
И пламъчета нежно заиграха,
Умря тоз черен велекан,
А с него робството и самотата.
И стаичката вече не е тъжна,
Не е самотна и не е нелепа
И шапка с козирка навън ще звънне,
За да отбележи нашта среща.
© Катерина All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
