23 may 2010, 19:59

Среща

  Poesía » Otra
641 0 0

Аз чупих клони да достигна онзи свят,

до който имат достъп малкото избрани.

Нозете знаеха, че няма да се изморят,

ръцете не усещаха болезнените рани.

 

 Стигнах до скали и блъсках си главата,

но пак не тръгнах в обратната посока,

защото мойта силна воля, мойта вяра в съдбата

помогнаха ми от скалите да съм по-висока.

 

Преминах ги и още клони чупих.

Ще бъда честна - много пъти се съмнявах.

Но сили имах и фалшивите измами срутих,

да стигна в тоз живот до светлината се надявах.

 

Подготвих всичките детайли за мечтата

и носих ги със себе си към своето начало.

Не се обърках, силна до последно в борбата,

те срещнах, за да стане истинското цяло.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мариета Дечевска Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...