23 may 2010, 19:59

Среща

  Poesía » Otra
644 0 0

Аз чупих клони да достигна онзи свят,

до който имат достъп малкото избрани.

Нозете знаеха, че няма да се изморят,

ръцете не усещаха болезнените рани.

 

 Стигнах до скали и блъсках си главата,

но пак не тръгнах в обратната посока,

защото мойта силна воля, мойта вяра в съдбата

помогнаха ми от скалите да съм по-висока.

 

Преминах ги и още клони чупих.

Ще бъда честна - много пъти се съмнявах.

Но сили имах и фалшивите измами срутих,

да стигна в тоз живот до светлината се надявах.

 

Подготвих всичките детайли за мечтата

и носих ги със себе си към своето начало.

Не се обърках, силна до последно в борбата,

те срещнах, за да стане истинското цяло.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мариета Дечевска Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...