May 23, 2010, 7:59 PM

Среща

  Poetry » Other
637 0 0

Аз чупих клони да достигна онзи свят,

до който имат достъп малкото избрани.

Нозете знаеха, че няма да се изморят,

ръцете не усещаха болезнените рани.

 

 Стигнах до скали и блъсках си главата,

но пак не тръгнах в обратната посока,

защото мойта силна воля, мойта вяра в съдбата

помогнаха ми от скалите да съм по-висока.

 

Преминах ги и още клони чупих.

Ще бъда честна - много пъти се съмнявах.

Но сили имах и фалшивите измами срутих,

да стигна в тоз живот до светлината се надявах.

 

Подготвих всичките детайли за мечтата

и носих ги със себе си към своето начало.

Не се обърках, силна до последно в борбата,

те срещнах, за да стане истинското цяло.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мариета Дечевска All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...