23.05.2010 г., 19:59

Среща

636 0 0

Аз чупих клони да достигна онзи свят,

до който имат достъп малкото избрани.

Нозете знаеха, че няма да се изморят,

ръцете не усещаха болезнените рани.

 

 Стигнах до скали и блъсках си главата,

но пак не тръгнах в обратната посока,

защото мойта силна воля, мойта вяра в съдбата

помогнаха ми от скалите да съм по-висока.

 

Преминах ги и още клони чупих.

Ще бъда честна - много пъти се съмнявах.

Но сили имах и фалшивите измами срутих,

да стигна в тоз живот до светлината се надявах.

 

Подготвих всичките детайли за мечтата

и носих ги със себе си към своето начало.

Не се обърках, силна до последно в борбата,

те срещнах, за да стане истинското цяло.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мариета Дечевска Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...