23 мая 2010 г., 19:59

Среща 

  Поэзия » Другая
542 0 0
Аз чупих клони да достигна онзи свят,
до който имат достъп малкото избрани.
Нозете знаеха, че няма да се изморят,
ръцете не усещаха болезнените рани.
Стигнах до скали и блъсках си главата,
но пак не тръгнах в обратната посока,
защото мойта силна воля, мойта вяра в съдбата
помогнаха ми от скалите да съм по-висока.
Преминах ги и още клони чупих.
Ще бъда честна - много пъти се съмнявах.
Но сили имах и фалшивите измами срутих,
да стигна в тоз живот до светлината се надявах. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мариета Дечевска Все права защищены

Предложения
: ??:??