23 мая 2010 г., 19:59

Среща

639 0 0

Аз чупих клони да достигна онзи свят,

до който имат достъп малкото избрани.

Нозете знаеха, че няма да се изморят,

ръцете не усещаха болезнените рани.

 

 Стигнах до скали и блъсках си главата,

но пак не тръгнах в обратната посока,

защото мойта силна воля, мойта вяра в съдбата

помогнаха ми от скалите да съм по-висока.

 

Преминах ги и още клони чупих.

Ще бъда честна - много пъти се съмнявах.

Но сили имах и фалшивите измами срутих,

да стигна в тоз живот до светлината се надявах.

 

Подготвих всичките детайли за мечтата

и носих ги със себе си към своето начало.

Не се обърках, силна до последно в борбата,

те срещнах, за да стане истинското цяло.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мариета Дечевска Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...