19 abr 2012, 23:01

Среща

623 0 0

                                Стари приятелю, накъде - 

                                 в следобедния час на живота,

                                 в удължените сенки на спомена,

                                 който променя истинското начало - 

                                 жертва на надежди и разочарования...



                                Стари приятелю, усмихни се,

                                намигни ми, както някога,

                                когато желанието за приключение

                                беше толкова силно,

                                смехът - истински, защото бяхме искрени.



                               Стари приятелю - младостта не беше порок,

                               а нашето най-силно оръжие.

                               Грешките - част от приключението...

                               Стари приятелю - старостта не е порок

                               и грешките са част от приключението.



                                Усмихни се, стари приятелю -

                               лятото - узряла смокиня на брега на морето,

                                                                                   неподелена с никого.

                               Лятото - тънка луна,

                                                                              докоснала заспала вълна.

                               Лятото - задъхан бяг на млади сетива.



                               А ние с теб къде сме -

                               по-близо до дървото, което чака есента.

                               Усмихни се, стари приятелю...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мая Тинчева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...